ЕНЕРГИЙНИТЕ ТЕЛА НА ЧОВЕКА

Човешкото тяло се състои от толкова слоеве, както и Вселената.

Физическо тяло – това е „най-грубото продължение на нашата душа”, чудесно средство за придвижване и възможност за усещане, чувстване и разбиране на безкрайните ситуации в ежедневния живот. То ни помага да изпитваме /и в крайно сметка да разбираме/ болката и удоволствието, блаженството и страданието. Освен това физическата тяло е средство за съществуване на най-тънките информационно-енергийни структури в определена околна среда. То е толкова тясно свързано с фините тела, че от тяхното състояние зависи самочувствието и здравето на човека.

Ефирното /виталното/ тяло има същата структура, както и физическото, включваща в себе си всички тъкани и органи.  То има енергийна матрица,  която разработва и приема формата на физическата материя на телесните тъкани. Физическите тъкани като такива съществуват благодарение на това поле. То предшества физическото тяло, а не се явява негов продукт.

Астрално (емоционално) тяло- повтаря почти приблизително очертанията на  физическото.

То представлява цветните облачета на фините субстанции, намиращи се в непрекъснато флуидно движение в матрицата на ефирното тяло и малко извън нейните граници. Високоенергийните емоционални състояния /възбуждане, любов, радост, гняв/ са проявяват под формата на ярки светли нюанси , смесени чувства – тъмни и неясни. Ние се намираме през цялото време в състояние на „фино жизнено пулсиране”, проникващо навсякъде в днешния свят, възвръщайки се в своя вътрешен свят, в своето „АЗ”. Да бъдеш хармоничен с обкръжаващия свят /особено със социума/ - е много трудно. Свързано със сетивата,  астралното тяло притежава всички качества на тези органи. Именно към свойствата на астралното тяло се отнасят такива качества като ясновидство и предсказване.  Астралното тяло притежава широка визия , т.е. може да „вижда” с главата, гърба, ръцете. То е свързано с подсъзнанието, кармичната памет, ясновидството.   Никой, освен самите ние,  няма да ни избави от нашия емоционален  товар, пороците, греховете.

Менталното тяло се състои от още повече фини субстанции, ярко жълта светлина, излъчващи се от главата и гърдите. Това тяло се разширява /приблизително до 30см/ и става все по-ярко, когато неговият собственик са съсредоточи върху менталните процеси. В неговото поле може да се видят мисловни форми, предствавляващи букети с различна яркост и конфигурация. Мисловните форми имат допълнителни цветове, които еманират с емоционалното ниво и отразяват емоциите на личността, свързани с конкретната мисловна форма. Ние окрупняваме мисловните форми, съсредоточавайки се върху мислите, които те представляват. По метафизичните схващания  главата  - е възприемащо устройство, а ние мислим – със сърцето /Сущинская, 2002/. Мисловният механизъм се намира в менталното тяло и неговата работа се определя от взаимодействието с информационния поток на обкръжаващото пространство – времето.

Менталното тяло, като централно тяло, възприема всичко и отдава всичко чрез обкръжаващите фини тела. Ако ние реагираме лошо на днешния свят то нашето „жизнено пространство” се стеснява. Светът е ясен за мислещия човек. Такъв човек няма да мери времето на хоризонтални везни. Той разбира себе си и също себе си поставен в този свят.

Каузалното тяло/причинно-следственото/ формира житейските събития. Изпълнявайки  определена работа, решавайки  задача, ние изпитваме облекчение /тя се отмива с -”лентата на времето”/. Целите и средствата трябва да са съизмерими. Има правило: „Всичко е възможно, но за всичко се плаща”. Ние много често преоценяваме себе си. Гордостта - е опасна, коварна вещ. От гледна точка на нашето рационално мислене, каузалните връзки ни се струват хаотични. Не се опитвайте да ги  прецизирате в рамките на нашите представи. На каузалната равнина се  работи чрез разбиране на себе си, за развитие  на интелекта чрез действие в линейното време  (Сущинская, 2002). Това тяло отговаря за причинно-следствените връзки, за изпълнение на всички наши кармични задачи. То съдържа опита на всички предишни превъплъщения под формата на черти на характера и условията на живот на човека. В това тяло са заключени отличителните качества на всички останали тела. Това е съкровищницата, в която е събран опита на нашия живот на Земята/обителта на съзнанието, носителя на волята/.  

Бутхиалното тяло формира в съзнанието на човека неговите вътрешни закони, скалата на ценностите. То е именно нещото, което заставя човека да прави това, което понякога не би искал. „Под въздействието на вътрешното състояние ние се насочваме към това, кое е лошото и кое доброто.”... Бутхиалното тяло се опитва да ни каже какви сме или това е „Аз съм”! Това тяло, както и менталното се изпълва с нашите действия в даденото превъплщение и ни е дадено да приведе нашите мисли и думи в съответствие с реалността.  Доколко аз самият съответствам на това, което искам да получа? Какво аз мисля и каво върша?... Веднага след като сме „принудени” да извършим нарушение на вътрешните закони , енергията намалява и ние заболяваме. При налагане на нашите собствени закони на Будха /чрез точките на контакт с други хора/ ние се разболяваме. Трябва да разкрием напълно вътрешния си свят и да не се налагаме , но това е винаги трудно.  Работата по преоценката на ценностите е сложна и болезнена. Затова вътрешният „законодател” ви издига на по-високо ниво на съзнание и морал.